нaчало
за нас
сайтове
изследвания
новини
събития
връзки
контакти

Кратка история на LTER-България

За дълго време, обширни дългосрочни данни за развитието на околната среда са били регистрирани най-много места в България. Въпреки това, тази много важна работа е била подложена на някои ограничения:
  • методите и понятията, използвани за измерване обикновено се базират на дисциплинарни или секторни формулировки на научни проблеми.
  • Системно ориентирани изследвания съществуват само в много малко райони.
  • Изследователските станции са избирани или по исторически причини или поради специфичните цели на проучванията.
  • Много малко изследователски станции се използва от повече от един потребител - институт или университет.
  • Почти липсват съвместни анализи и интеграция на данни.
  • Екологични и социално-икономически данни се записват и обработват заедно само в отделни случаи
  • Съществуватвърде малко комуникация и сътрудничество между официалните мрежи и потенциално заинтересовани изследователски екипи.
  • Няма централно място за съхраняване на данни, съдържанието на докладите от работата на мрежите, не могат да бъдат записани в един мета база данни. Няма цялостен анализ на статуквото.
  • Продължението на няколко екологични, системно ориентирани порграми за изследвания, не е осигурено за по-дълъг период от време.
През ноември 2005 г. България беше поканена да се присъедини към LTER-CE Европа от координатора на LTER-Централна и Източна Европа - проф. Юлий Озланий. Централната Лаборатория по Обша Екология (ЦЛОЕ), понастоящем Институт по Биоразнообразие и Екологични Изследвания (ИБЕИ) номинира д-р Светла Братанова-Дончева - ръководител на изследователска група "Функционирането на сухоземните екосистеми", като национален представител. През април 2006 г. д-р Братанова участва в срещата на страните от Централна и Източна Европа във Виходна – Словакия, където представи българската инициатива LTER и потенциални сайтове в България.

През април 2007, ЦЛОЕ организира Национална конференция "Дългосрочни екологични изследвания в България" с участието на Централна лаборатория по обща екология - БАН, Институт по зоология - БАН, Института по ботаника при БАН, Изследователски институт по гората-БАН, Национален институт по метеорология и хидрология - БАН, Институт по океанология - БАН, Лесотехническия университет, Софийски университет, Южно - Югозападен университет, Пловдивския университет, представители на Министерството на околната среда и водите, Изпълнителната агенция по околна среда, Министерството на образованието и науката, Държавната агенция по горите, Национална Комисията на ЮНЕСКО, Националната комисия на MAB-ЮНЕСКО, Българската Bioplatform и неправителствени организации. По време на тази среща, бе дадено началота на Националната LTER мрежа и избран Национален координационен комитет. В него намериха място представители на институтите на БАН, Лесотехнически и Софийския университет. Д-р Светла Братанова-Дончева бе избрана като национален координатор.

През юни 2007 г. България участва в създаването на LTER-Европа в Балатон-Фюред, Унгария. Там бяха обсъдени Устава на мрежата, съвместните научни изследвания и обща информация за управлението на базато данни. Избрани са Изпълнителният и Научният комитети на мрежата.

През февруари 2009 г. в София, по инициатива на Националния координационен комитет на LTER-България и с подкрепата на AlterNet и LTER-Европа бе организирана Първа среща на страните от Югоизточна Европа с участието на представители от Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Черна гора, Турция и Сърбия. Целта на тази среща бе да се засили сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа в екосистемните проучвания, да се насърчи обмена на данни и най-накрая да започне развитието на Югоизточна мрежа LTER.

През февруари 2009 г. на заседанието на Националния координационен комитет беше решено, че България следва да представи официално заявление за участие в ILTER мрежата. Това бе осъществено през август 2009 г. на Годищното координационно заседание на комитета на ILTER в Австралия.

В момента LTER-България се състои от 7 сайтове развиващи дългосрочни екосистемни изследвания, Национален координационен комитет и група на сайт-координаторите.

Развитието на мрежата LTER - България и официалното приемане в ILTER са силно подкрепени с официални писма за подкрепа от:

1. Българската академия на науките
2. Министерството на околната среда и водите
3. Български Съюз на учените
4. Българско екологична общество